миниупътване

Речник на българския език

миниупътване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-у-път-ва-не
членувано ми-ни-у-път-ва-не-то
мн.ч. ми-ни-у-път-ва-ния
членувано ми-ни-у-път-ва-ни-я-та