минитурне

Речник на българския език

минитурне съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-тур-не
членувано ми-ни-тур-не-то
мн.ч. ми-ни-тур-не-та
членувано ми-ни-тур-не-та-та