министерство

Речник на българския език

министѐрство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. министѐрства, ср.
1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство на финансите.
2. Сградата, в която се помещава учреждението. Колата спря пред министерството.

Грешни изписвания (7)

  • менестерство
  • менестерству
  • менистерство
  • менистерству
  • минестерство
  • минестерству
  • министерству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-тер-с-т-во
членувано ми-нис-тер-с-т-во-то
мн.ч. ми-нис-тер-с-т-ва
членувано ми-нис-тер-с-т-ва-та