минисреща

Речник на българския език

минисреща съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • минисрешта

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-ре-ща
членувано ми-нис-ре-ща-та
мн.ч. ми-нис-ре-щи
членувано ми-нис-ре-щи-те
звателна форма