минипървенство

Речник на българския език

минипървенство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-пър-вен-с-т-во
членувано ми-ни-пър-вен-с-т-во-то
мн.ч. ми-ни-пър-вен-с-т-ва
членувано ми-ни-пър-вен-с-т-ва-та