минипола

Речник на българския език

мѝнипола̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝниполѝ, ж. Много къса пола, минижуп.

Грешни изписвания (7)

  • минепола
  • минеполъ
  • минепула
  • минепулъ
  • миниполъ
  • минипула
  • минипулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-по-ла
членувано ми-ни-по-ла-та
мн.ч. ми-ни-по-ли
членувано ми-ни-по-ли-те
звателна форма