миниматура

Речник на българския език

миниматура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ма-ту-ра
членувано ми-ни-ма-ту-ра-та
мн.ч. ми-ни-ма-ту-ри
членувано ми-ни-ма-ту-ри-те
звателна форма