миникурорт

Речник на българския език

миникурорт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ку-рорт
непълен член ми-ни-ку-рор-та
пълен член ми-ни-ку-рор-тът
мн.ч. ми-ни-ку-рор-ти
членувано ми-ни-ку-рор-ти-те
бройна форма ми-ни-ку-рор-та
звателна форма