миникупър

Речник на българския език

миникупър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ку-пър
непълен член ми-ни-ку-пъ-ра
пълен член ми-ни-ку-пъ-рът
мн.ч. ми-ни-ку-пъ-ри
членувано ми-ни-ку-пъ-ри-те
бройна форма ми-ни-ку-пъ-ра
звателна форма