миникола

Речник на българския език

миникола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ко-ла
членувано ми-ни-ко-ла-та
мн.ч. ми-ни-ко-ли
членувано ми-ни-ко-ли-те
звателна форма