миникитара

Речник на българския език

миникитара съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ки-та-ра
членувано ми-ни-ки-та-ра-та
мн.ч. ми-ни-ки-та-ри
членувано ми-ни-ки-та-ри-те
звателна форма