миниверига

Речник на българския език

миниверига съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-ве-ри-га
членувано ми-ни-ве-ри-га-та
мн.ч. ми-ни-ве-ри-ги
членувано ми-ни-ве-ри-ги-те
звателна форма