минибутилка

Речник на българския език

минибутилка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-бу-тил-ка
членувано ми-ни-бу-тил-ка-та
мн.ч. ми-ни-бу-тил-ки
членувано ми-ни-бу-тил-ки-те
звателна форма