миниатюра

Речник на българския език

миниатю̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. миниатю̀ри, ж.
1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги.
2. Малка картина с изящна изработка.
3. Произведение на изкуството, което е в малка форма. Театрална миниатюра. Музикални миниатюри.

Грешни изписвания (15)

  • менеатюра
  • менеатюръ
  • менеътюра
  • менеътюръ
  • мениатюра
  • мениатюръ
  • мениътюра
  • мениътюръ
  • минеатюра
  • минеатюръ
  • минеътюра
  • минеътюръ
  • миниатюръ
  • миниътюра
  • миниътюръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-а-тю-ра
членувано ми-ни-а-тю-ра-та
мн.ч. ми-ни-а-тю-ри
членувано ми-ни-а-тю-ри-те
звателна форма