миниатентат

Речник на българския език

миниатентат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-а-тен-тат
непълен член ми-ни-а-тен-та-та
пълен член ми-ни-а-тен-та-тът
мн.ч. ми-ни-а-тен-та-ти
членувано ми-ни-а-тен-та-ти-те
бройна форма ми-ни-а-тен-та-та
звателна форма