минарѐ
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. минарѐта, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва.
Грешни изписвания (3)
- менаре
- менъре
- минъре
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-на-ре | |
|---|---|---|
| членувано | ми-на-ре-то | |
| мн.ч. | ми-на-ре-та | |
| членувано | ми-на-ре-та-та |