мина̀вка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. мина̀вки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам.
Грешни изписвания (7)
- менавка
- менавкъ
- менафка
- менафкъ
- минавкъ
- минафка
- минафкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-нав-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ми-нав-ка-та | |
| мн.ч. | ми-нав-ки | |
| членувано | ми-нав-ки-те | |
| звателна форма | — | |