микстура

Речник на българския език

миксту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. миксту̀ри, ж. Течно лекарство, в което са смесени няколко вещества и разтворител.

Грешни изписвания (3)

  • мекстура
  • мекстуръ
  • микстуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мик-с-ту-ра
членувано мик-с-ту-ра-та
мн.ч. мик-с-ту-ри
членувано мик-с-ту-ри-те
звателна форма