микрон

Речник на българския език

микро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. микро̀ни, (два) микро̀на, м. Единица за дължина, равна на една милионна част от метъра или една хилядна част от милиметъра.

Грешни изписвания (1)

  • мекрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мик-рон
непълен член мик-ро-на
пълен член мик-ро-нът
мн.ч. мик-ро-ни
членувано мик-ро-ни-те
бройна форма мик-ро-на
звателна форма