мижитурщина

Речник на българския език

мижиту̀рщина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • межетурщена
  • межетурщенъ
  • межетурщина
  • межетурщинъ
  • межитурщена
  • межитурщенъ
  • межитурщина
  • межитурщинъ
  • мижетурщена
  • мижетурщенъ
  • мижетурщина
  • мижетурщинъ
  • мижитурщена
  • мижитурщенъ
  • мижитурщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-жи-тур-щи-на
членувано ми-жи-тур-щи-на-та
мн.ч. ми-жи-тур-щи-ни
членувано ми-жи-тур-щи-ни-те
звателна форма