миене

Речник на българския език

мѝене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Различни обредни умивания е предписвал Мойсеевия закон, и на свещениците — Из. 30:19-21, и на другите — Лев. 12-15гл. ; Евр. 9:10. Те са обозначавали духовното очищение, чрез кръвта на нашия Спасител Исус Христос — Тит 3:5, и онази святост, без която, никой не би се удостоил да види Бога. Освен тези, евреите имали и други, установени от преданието умивания — Мк. 7:2-4; и са го считали за липса на благочестие, да се пренебрегват тези умивания, както Христос често ги е пренебрегвал — Лк. 11:38. Миенето на ръцете, преди и след ядене, което миене се изисква от обичаят им, да се яде с пръсти, още продължава в Сирия. Слугата поливаше на господаря си, и държеше ленът под него — 4Цар. 3:11; Пс. 60:8. Виж Нога и Сандали. "Да се умият ръцете", се е считало за тържествено обявление на невинност — Вт. 21:6; Мт. 27:24, и е дало начало на пословицата: "Умих си ръцете от това".

Грешни изписвания (3)

  • миени
  • миине
  • миини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-е-не
членувано ми-е-не-то
мн.ч. ми-е-ния
членувано ми-е-ни-я-та