мигач

Речник на българския език

мига̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мига̀чи, (два) мига̀ча, м.
1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра.
2. Клепач.

Грешни изписвания (1)

  • мегач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-гач
непълен член ми-га-ча
пълен член ми-га-чът
мн.ч. ми-га-чи
членувано ми-га-чи-те
бройна форма ми-га-ча
звателна форма