мешан

Речник на българския език

1. мѐшан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѐшана, мѐшано, мн. мѐшани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е.
Мешана скара. — Порция храна, в която са включени кюфтета, кебапчета, шишчета и пържола.

Грешни изписвания (1)

  • мешън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-шан
непълен член ме-ша-ния
пълен член ме-ша-ни-ят
ж. р. ме-ша-на
членувано ме-ша-на-та
ср. р. ме-ша-но
членувано ме-ша-но-то
мн. ч. ме-ша-ни
членувано ме-ша-ни-те

2. мешан — мин. страд. прич. м. р.

мешан е производна форма на мешам (мин. страд. прич. м. р.).