мечтателка

Речник на българския език

мечта̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мечта̀телки, ж. Жена мечтател.

Грешни изписвания (7)

  • мечтателкъ
  • мечтатилка
  • мечтатилкъ
  • мичтателка
  • мичтателкъ
  • мичтатилка
  • мичтатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меч-та-тел-ка
членувано меч-та-тел-ка-та
мн.ч. меч-та-тел-ки
членувано меч-та-тел-ки-те
звателна форма