мечка

мн. мѐчки, ж.
1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина.
2. Прен. Тромав, едър човек.
3. Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене.
4. ист. Един от участниците в коледарската дружина.
• Бяла мечка. — Полярно животно с бяла козина.
• Мечка се жени. — Когато вали дъжд и грее слънце.
• Мечка страх, мен не. — Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано.
• Триста мечки под една хвойна. — За страхлив човек.