мечи

Речник на българския език

мѐчи прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

мѐча, мѐчо и мѐче, мн. мѐчи, прил. Мечешки.
Мечо грозде. — Тревисто растение.
Меча стъпка. — Растение девесил.

Грешни изписвания (1)

  • мече

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-чи
непълен член ме-чия
пълен член ме-чи-ят
ж. р. ме-ча
членувано ме-ча-та
ср. р. ме-чо
членувано ме-чо-то
мн. ч. ме-чи
членувано ме-чи-те