меценатче

Речник на българския език

меценатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-це-нат-че
членувано ме-це-нат-че-то
мн.ч. ме-це-нат-че-та
членувано ме-це-нат-че-та-та