меца

Речник на българския език

мѐца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мецъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ца
членувано ме-ца-та
мн.ч. ме-ци
членувано ме-ци-те
звателна форма —

Връзки