мехурче

Речник на българския език

меху̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мехурчи
  • михурче
  • михурчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-хур-че
членувано ме-хур-че-то
мн.ч. ме-хур-че-та
членувано ме-хур-че-та-та