механа

Речник на българския език

механа̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. механѝ, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница.

Грешни изписвания (7)

  • механъ
  • мехъна
  • мехънъ
  • михана
  • миханъ
  • михъна
  • михънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ха-на
членувано ме-ха-на-та
мн.ч. ме-ха-ни
членувано ме-ха-ни-те
звателна форма