метрика

Речник на българския език

мѐтрика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѐтрики, ж. Извлечение за датата на раждане от книга, в която са заведени актовете за раждане.



мн. мѐтрики ж. Наука за стихотворните размери и за стихосложението и съвкупността от стихотворните размери.
прил. метрѝчен, метрѝчна, метрѝчно, мн. метрѝчни.

Грешни изписвания (3)

  • метрека
  • метрекъ
  • метрикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-ри-ка
членувано мет-ри-ка-та
мн.ч. мет-ри-ки
членувано мет-ри-ки-те
звателна форма