метрдотел

Речник на българския език

метрдотел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-рдо-тел
непълен член мет-рдо-те-ла
пълен член мет-рдо-те-лът
мн.ч. мет-рдо-те-ли
членувано мет-рдо-те-ли-те
бройна форма мет-рдо-те-ла
звателна форма