методист

Речник на българския език

методѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. методѝсти, м.
1. Методик.
2. Последовател на протестантско движение, изискващо точно изпълнение на обредите.

Грешни изписвания (3)

  • метудист
  • митодист
  • митудист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-то-дист
непълен член ме-то-дис-та
пълен член ме-то-дис-тът
мн.ч. ме-то-дис-ти
членувано ме-то-дис-ти-те
бройна форма ме-то-дис-та
звателна форма