метличина

Речник на българския език

1. метлѝчина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. метлѝчини, ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини.

Грешни изписвания (7)

  • метличена
  • метличенъ
  • метличинъ
  • митличена
  • митличенъ
  • митличина
  • митличинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-ли-чи-на
членувано мет-ли-чи-на-та
мн.ч. мет-ли-чи-ни
членувано мет-ли-чи-ни-те
звателна форма

2. Метлѝчина географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Метличена
  • Метличенъ
  • Метличинъ
  • Митличена
  • Митличенъ
  • Митличина
  • Митличинъ