метлица

Речник на българския език

метлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-ли-ца
членувано мет-ли-ца-та
мн.ч. мет-ли-ци
членувано мет-ли-ци-те
звателна форма