метил

Речник на българския език

метѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Заболяване, причинено от паразит, който се развива в черния дроб на овцете и други домашни животни.
2. Паразитът, който предизвиква това заболяване.



м., само ед.
1. Спец. В химията — въглеродна група, която включва един атом въглерод и три атома водород и влиза в състава на органичните съединения.
прил. метѝлов, метѝлова, метѝлово, мн. метѝлови. Метилов алкохол.

Грешни изписвания (1)

  • митил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тил
непълен член ме-ти-ла
пълен член ме-ти-лът
мн.ч. ме-ти-ли
членувано ме-ти-ли-те
бройна форма ме-ти-ла
звателна форма