метеорит

Речник на българския език

метеорѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. метеорѝти, (два) метеорѝта, м. Паднал на Земята метеор.
прил. метеорѝтен, метеорѝтна, метеорѝтно, мн. метеорѝтни. Метеоритен поток.

Грешни изписвания (7)

  • метеурит
  • метиорит
  • метиурит
  • митеорит
  • митеурит
  • митиорит
  • митиурит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-те-о-рит
непълен член ме-те-о-ри-та
пълен член ме-те-о-ри-тът
мн.ч. ме-те-о-ри-ти
членувано ме-те-о-ри-ти-те
бройна форма ме-те-о-ри-та
звателна форма