метачка

Речник на българския език

мета̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мета̀чки, ж. Жена метач (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • метачкъ
  • митачка
  • митачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тач-ка
членувано ме-тач-ка-та
мн.ч. ме-тач-ки
членувано ме-тач-ки-те
звателна форма