1.
метафѝзика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно от друго, извън развитието и движението.
прил. метафизѝчен, метафизѝчна, метафизѝчно, мн. метафизѝчни.
прил. метафизѝчески, метафизѝческа, метафизѝческо, мн. метафизѝчески.
1. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно от друго, извън развитието и движението.
прил. метафизѝчен, метафизѝчна, метафизѝчно, мн. метафизѝчни.
прил. метафизѝчески, метафизѝческа, метафизѝческо, мн. метафизѝчески.
Грешни изписвания (15)
- метафизека
- метафизекъ
- метафизикъ
- метъфизека
- метъфизекъ
- метъфизика
- метъфизикъ
- митафизека
- митафизекъ
- митафизика
- митафизикъ
- митъфизека
- митъфизекъ
- митъфизика
- митъфизикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-та-фи-зи-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ме-та-фи-зи-ка-та | |
| мн.ч. | ме-та-фи-зи-ки | |
| членувано | ме-та-фи-зи-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. метафизика — ед. ч. непълен член
метафизика е производна форма на метафизик (ед. ч. непълен член).