метатеза

Речник на българския език

метатѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. метатѐзи, ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор.

Грешни изписвания (7)

  • метатезъ
  • метътеза
  • метътезъ
  • митатеза
  • митатезъ
  • митътеза
  • митътезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-та-те-за
членувано ме-та-те-за-та
мн.ч. ме-та-те-зи
членувано ме-та-те-зи-те
звателна форма