метален

Речник на българския език

мета̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мета̀лна, мета̀лно, мн. мета̀лни, прил.
1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина.
2. Който е присъщ на метал или се отнася до метал. Метален блясък.
3. Прен. Звънък, хладен, враждебен, рязък. Метален глас.

Грешни изписвания (3)

  • металин
  • митален
  • миталин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-та-лен
непълен член ме-тал-ния
пълен член ме-тал-ни-ят
ж. р. ме-тал-на
членувано ме-тал-на-та
ср. р. ме-тал-но
членувано ме-тал-но-то
мн. ч. ме-тал-ни
членувано ме-тал-ни-те