метадон

Речник на българския език

метадон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-та-дон
непълен член ме-та-до-на
пълен член ме-та-до-нът
мн.ч. ме-та-до-ни
членувано ме-та-до-ни-те
бройна форма ме-та-до-на
звателна форма