месторабота

Речник на българския език

местора̀бота съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • местоработъ
  • месторабута
  • месторабутъ
  • местуработа
  • местуработъ
  • местурабута
  • местурабутъ
  • мисторабота
  • мистоработъ
  • мисторабута
  • мисторабутъ
  • мистуработа
  • мистуработъ
  • мистурабута
  • мистурабутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-то-ра-бо-та
членувано мес-то-ра-бо-та-та
мн.ч. мес-то-ра-бо-ти
членувано мес-то-ра-бо-ти-те
звателна форма