местоимѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. местоимѐния, ср. Спец. В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име или наречие.
прил. местоѝменен, местоѝменна, местоѝменно, мн. местоѝменни.
прил. местоѝменен, местоѝменна, местоѝменно, мн. местоѝменни.
Грешни изписвания (7)
- местоемение
- местуемение
- местуимение
- мистоемение
- мистоимение
- мистуемение
- мистуимение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мес-то-и-ме-ние | |
|---|---|---|
| членувано | мес-то-и-ме-ни-е-то | |
| мн.ч. | мес-то-и-ме-ния | |
| членувано | мес-то-и-ме-ни-я-та |