местоживеене

Речник на българския език

местоживеене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-то-жи-ве-е-не
членувано мес-то-жи-ве-е-не-то
мн.ч. мес-то-жи-ве-е-ния
членувано мес-то-жи-ве-е-ни-я-та