месомелачка

Речник на българския език

месомела̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. месомела̀чки, ж. Уред за смилане на месо на кайма.

Грешни изписвания (15)

  • месомелачкъ
  • месомилачка
  • месомилачкъ
  • месумелачка
  • месумелачкъ
  • месумилачка
  • месумилачкъ
  • мисомелачка
  • мисомелачкъ
  • мисомилачка
  • мисомилачкъ
  • мисумелачка
  • мисумелачкъ
  • мисумилачка
  • мисумилачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-со-ме-лач-ка
членувано ме-со-ме-лач-ка-та
мн.ч. ме-со-ме-лач-ки
членувано ме-со-ме-лач-ки-те
звателна форма