месинг

Речник на българския език

мѐсинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч.
прил. мѐсингов, мѐсингова, мѐсингово, мн. мѐсингови. Месингова брава.

Грешни изписвания (2)

  • месенк
  • месинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-синг
непълен член ме-син-га
пълен член ме-син-гът
мн.ч. ме-син-ги
членувано ме-син-ги-те
бройна форма ме-син-га
звателна форма