месианство

Речник на българския език

месиа̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Религиозно учение за поява на спасител (месия).
2. Учение за особена роля на някой народ в световната история.
прил. месиа̀нски, месиа̀нска, месиа̀нско, мн. месиа̀нски.

Грешни изписвания (7)

  • месеанство
  • месеанству
  • месианству
  • мисеанство
  • мисеанству
  • мисианство
  • мисианству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-си-ан-с-т-во
членувано ме-си-ан-с-т-во-то
мн.ч. ме-си-ан-с-т-ва
членувано ме-си-ан-с-т-ва-та