месечина

Речник на българския език

месечѝна — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и мѐсечина ж., само ед. Луна, месец. Кръглолика месечина.

същ. умал. месечѝнка и мѐсечинка, мн. месечѝнки и мѐсечинки, ж.

• Ще видя нещо на месечина. — Разг. Никога няма да получа нещо.

Грешни изписвания (7)

  • месечинъ
  • месичина
  • месичинъ
  • мисечина
  • мисечинъ
  • мисичина
  • мисичинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-се-чи-на
членувано ме-се-чи-на-та
мн.ч. ме-се-чи-ни
членувано ме-се-чи-ни-те
звателна форма —

Връзки