месеница

Речник на българския език

мѐсеница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѐсеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик.

Грешни изписвания (7)

  • месенеца
  • месенецъ
  • месеницъ
  • месинеца
  • месинецъ
  • месиница
  • месиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-се-ни-ца
членувано ме-се-ни-ца-та
мн.ч. ме-се-ни-ци
членувано ме-се-ни-ци-те
звателна форма